Наскоро се запознах с прекрасен човек. Винаги съм харесвал тези срещи, защото никога всъщност не знаеш какво ще стане. Преди няколко вечери, в едно столично заведение, където направихме среща с колегите ог Форум за арабска култура, дойде преводачката Мая Ценова (много ми е странно да я наричам така, защото за нас и мен тя е преди всичко приятел!). Тя, като член на Форума, би трябвало да присъства, защото имахме събиране. Но не бе само това. „Имам изненада.“, каза тя и с широката си усмивка, която само тя можеше да покаже, седна спокойно. Разбира се ние се поинтересувахме и докато отпивах копучиното си, вече бях радостен от думите.
С няколко загатвания разбрахме, че ще се запознаем с един поет, за когото бяхме само чували- Халед Даруиш. Не, той няма роднинска връзка с поетът на Палестина-Махмуд Даруиш, но за сметка на това бяха много добри приятели. Да говориш с Халед Даруиш бе да общуваш с човека, превърнал се в наш патрон. Но нека не си представяте, че Махмуд Даруиш засенчи срещата, напротив. Халед Даруиш е достатъчно прекрасен, за да му се дивим, само от факта, че бе сред нас.
Той бе първият човек, който след създаването на Форум за арабска култура, писа в палестинския всекидневник „Ал-Аям“ за нас с благодарности, че сме създали нещо на името на Махмуд Даруиш. Да, това за нас и мен бе голямо признание. Така, под чистото вечерно небе, ние се запознахме с този преинтересен човек. Да си на едно място с хора, като Мая Ценова и Халед Даруиш, бе изживяване, което за хора като нас, бе нещо необикновенно.
Нека кажа няколко думи за самия Халед Даруиш, както и малко поезия от него. От сега отбелязвам, че скоро организираме поетична вечер, на която ще присъства и той.
Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.
Работил е като: редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина, консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”,директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим, редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби. Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.
Публикувал е:
1.„Планината”, стихове, Дамаск, 1978
2.„Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
3.„Причини”, стихове, Халеб, 1983
4.„88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
5.„Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009
Публикувани преводи от български на арабски език:
1.Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
2.Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
3.Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла
Няколко стиха от Халед Даруиш:
3.
Заради теб,
заради теб едничка се промъква вечерта
в градината на моите безсъници…
Хоризонт от гроздове е краят на деня
и кипнала вода за следващо кафе,
и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.
31.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим:
молитви в памет на кръвта,
носталгии разбити,
млъкнали камбани.
Тук един войник облакътен,
там – моят мирис.
Тук – птици разтревожени,
там – незавършен танц.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим
И си припомням татко –
Той събличаше
Листенцата на трепета си лист по лист
По пътищата на очакването.
И умря…
39.
Вечер моето сърце
разтваря се за песните на селянките,
вплели в плитките си нарцисови цветове.
Нощем моето сърце
разкъсва се от стоновете на боеца
в къщата съседна,
от плача на онова дете
за неговия портокал.
Сутрин моето сърце
потръпва
щом се зададеш в началото на улицата
с бялата усмивка
и зелена риза…
А сърцето ми е винаги
300 грама плът и кръв –
и толкова.
Из „88″ от Халед Даруиш
информация - личния блог на Руслан Трад
С няколко загатвания разбрахме, че ще се запознаем с един поет, за когото бяхме само чували- Халед Даруиш. Не, той няма роднинска връзка с поетът на Палестина-Махмуд Даруиш, но за сметка на това бяха много добри приятели. Да говориш с Халед Даруиш бе да общуваш с човека, превърнал се в наш патрон. Но нека не си представяте, че Махмуд Даруиш засенчи срещата, напротив. Халед Даруиш е достатъчно прекрасен, за да му се дивим, само от факта, че бе сред нас.
Той бе първият човек, който след създаването на Форум за арабска култура, писа в палестинския всекидневник „Ал-Аям“ за нас с благодарности, че сме създали нещо на името на Махмуд Даруиш. Да, това за нас и мен бе голямо признание. Така, под чистото вечерно небе, ние се запознахме с този преинтересен човек. Да си на едно място с хора, като Мая Ценова и Халед Даруиш, бе изживяване, което за хора като нас, бе нещо необикновенно.
Нека кажа няколко думи за самия Халед Даруиш, както и малко поезия от него. От сега отбелязвам, че скоро организираме поетична вечер, на която ще присъства и той.
Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.
Работил е като: редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина, консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”,директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим, редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби. Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.
Публикувал е:
1.„Планината”, стихове, Дамаск, 1978
2.„Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
3.„Причини”, стихове, Халеб, 1983
4.„88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
5.„Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009
Публикувани преводи от български на арабски език:
1.Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
2.Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
3.Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла
Няколко стиха от Халед Даруиш:
3.
Заради теб,
заради теб едничка се промъква вечерта
в градината на моите безсъници…
Хоризонт от гроздове е краят на деня
и кипнала вода за следващо кафе,
и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.
31.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим:
молитви в памет на кръвта,
носталгии разбити,
млъкнали камбани.
Тук един войник облакътен,
там – моят мирис.
Тук – птици разтревожени,
там – незавършен танц.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим
И си припомням татко –
Той събличаше
Листенцата на трепета си лист по лист
По пътищата на очакването.
И умря…
39.
Вечер моето сърце
разтваря се за песните на селянките,
вплели в плитките си нарцисови цветове.
Нощем моето сърце
разкъсва се от стоновете на боеца
в къщата съседна,
от плача на онова дете
за неговия портокал.
Сутрин моето сърце
потръпва
щом се зададеш в началото на улицата
с бялата усмивка
и зелена риза…
А сърцето ми е винаги
300 грама плът и кръв –
и толкова.
Из „88″ от Халед Даруиш
информация - личния блог на Руслан Трад
Intidar: http://ruslantrad.wordpress.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар