Фикх на говеенето

Говеенето през месец Рамазан е един от петте стълба на исляма.

Говеенето през месец Рамазан е задължително (фарз) за всички мюсюлмани – мъже и жени – които са зрели и разумни.

Аллах Теаля е обещал голяма награда за онези, които говеят, и тежко наказание за онези, които не говеят през месец Рамазан.

Говеенето има много физически, морални и социални ползи. Затова Аллах е направил говеенето задължително, за да станем богобоязливи.

Говеенето в исляма означава да се стои настрана от ядене, пиене и полов контакт в интервала от истинската зора (феджр садик, началото на времето на сутрешния намаз) до залез слънце с намерение за говеене. За определяне времето за заговяване се използва време, наречено имсак, което влиза около 10 минути преди истинската зора. Това се прави от предпазливост да не би някой да продължи да яде след истинската зора. Ако човек е сигурен кога точно настъпва истинската зора, може да продължи да яде до тогава.


Видове говеене

Има осем вида говеене. Те са следните:

- типично задължително (фарз) – говеенето през целия месец Рамазан веднъж в годината.

- нетипично задължително (фарз) – наваксването на пропуснати с или без основателна причина дни от месец Рамазан.

- типично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее в определен ден в името на Аллах при изпълнено на желание (незир).

- нетипично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее при изпълнението на желание (незир) без да се определя точен ден за това. Говеенето за нарушаване на клетва също попада в тази категория.

- потвърдено (суннет) – говеене, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е правел и е насърчавал другите да правят. Например говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, в 9-ия ден от месец Зулхидже и др.

- препоръчително (мустехаб) – говеенето, което не попада в категориите фарз, ваджиб и суннет, е мустехаб. Например говеенето в понеделник и четвъртък.

- неодобрено (мекрух) – говеене само в 9-ия или 10-ия ден от месец Мухаррам или само в петък. Някои учени позволяват говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, тъй като вече не е необходимо да се различаваме от евреите, защото те са спрели да говеят в тези дни.

- забранено (харам) – говеенето в пет дни от годината е забранено: на `ид-ул-фитр (рамазан байрам), на `ид-ул-`адха (курбан байрам) и три дни след `ид-ул-`адха.



Намерение (ниййет)

Намерението за говеене е необходимо. Ако човек стои далеч от всички онези неща, които развалят говеенето, но не възнамерил, че ще говее, това говеене не е валидно.

Не е необходимо намерението да се изрази с думи, защото намерение значи просто да възнамериш. По този начин решителността на сърцето е достатъчна. Въпреки това, е по-добре намерението да се изрази с думи:

[Ве бисавми гадин невейту мин шехри Рамадан]

Възнамерявам да говея утре в месец Рамазан.

Времето за намерението започва от вечерния (акшам) намаз на предишния ден. То продължава до пладне (средата на времето от началото на сутрешния намаз до залеза на слънцето) за типично задължителното (фарз), типично необходимото (ваджиб), потвърденото (суннет) и препоръчителното (мустехаб) говеене.

Намерението за нетипично задължителното (фарз) и нетипично необходимото (ваджиб) говеене трябва да се направи преди настъпването на истинската зора.



Дуа при разговяване

[Аллахумме леке сумту ве бике аменту ве алейке тевеккелту ве аля ризкике ефтарту]

О, Аллах, говях за Теб, повярвах в Теб, уповавах се на Теб и разговях с Твоето препитание.



Препоръчителните неща (мустехаб) при говеенето

-Да се яде нещо преди имсак (да се направи сухур).

-Това хранене да се забави до малко преди имсак.

-Да се разговее веднага след залез слънце.

-Да се разговее с изсушени или пресни фурми, ако има такива. Ако няма фурми, тогава да се разговее с вода.

-Да се направи намерението за говеене през нощта (преди имсак).



Неодобрените неща (мекрух) при говеенето

-Да се дъвчи дъвка, гумени или синтетични вещества и други такива, които се дъвчат, но не се поглъщат и нищо не стига до стомаха, в противен случай говеенето се разваля;

-Да се вкуси някаква храна или напитка без да се поглъща. Ако жена има съпруг с лош характер, допустимо е тя да вкусва храната, при условие че тя не достига гърлото й;

-Да се събира слюнка в устата и след това да се поглъща, за да се утоли жаждата;

-Изкъпване (гусл), което е станало задължително, да се отложи умишлено за след имсак;

-Да се използва паста или прах за почистване на зъбите. Позволено е използването на мисвак. Ако някой иска да използва паста за зъби, може да я ползва преди имсак;

-Да се оплаква от глада и жаждата;

-Да се дърпа вода прекалено навътре в ноздрите при почистване на носа;

-Да се жабурка с вода повече от необходимото, защото ако вода стигне до гърлото, дори случайно, говеенето се нарушава;

-Да се правят кавги, да се спори, да се използват порочни и неприлични думи;

-Да се злослови, лъже и кълне е грях, дори и когато не се говее. Поради това тези действия са още по-лоши, когато се говее.



Неща, които нарушават говеенето

Нещата, които нарушават говеенето, са два вида. Някои изискват само наваксване (каза), докато други изискват едновременно наваксване и изкупление (кеффарет).

-Наваксване (каза) – да се говее един ден на мястото на ден, в който говеенето е било нарушено или прекъснато умишлено.

-Изкупление (кеффарет) – да се говее шейсет последователни дни.

Ако човек не може да говее 60 последователни дни, поради някаква основателна причина, като например непрекъснато боледуване (за това се изисква приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин), тогава има възможност да избере един от следните четири варианта:

-Да нахрани до насита шейсет бедняци два пъти в деня;

-Да храни един бедняк два пъти на ден шейсет дни;

-Да даде на шейсет бедняци най-малко по 1666 г пшеница или стойността им в пари или други зърнени продукти;

-Да дава на един бедняк не по-малко от 1666 г пшеница, ориз или други зърнени продукти, или стойността им в пари шейсет дни.



Неща, които нарушават говеенето, но изискват само наваксване (каза)

-Всяко нещо, което се слага на сила в устата на говеещия;

-Вода, която достига гърлото, докато се жабурка, и говеещият не е забравил, че говее;

-Да се повърне малко умишлено или да се погълне повърнато;

-Умишлено да се погълне камъче, хартия или нещо друго, което по принцип не се използва като храна или лекарство;

-Да се погълне нещо, годно за консумация, което е останало между зъбите, с големина равна на или по-голяма от нахутено зърно. Ако обаче останалата храна между зъбите първо се извади от устата и после се погълне, говеенето се разваля, независимо дали тя е по-малко или повече от нахутено зърно;

-Да се капне мазнина в ушния канал, така че тя да отиде по-навътре от тъпанчето;

-Да се смръкне енфие в ноздрите;

-Да се погълне кръвта от венците, ако кръвта е повече от слюнката;

-Да се яде и пие, забравяйки, че се говее, и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се продължи яденето и пиенето. Има три начина, по които нещо може да се въведе в организма, докато се говее:

1. Умишлено. Това нарушава говеенето.

2. Забравяйки. Това не проваля говеенето, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е потвърдил това. В противен случай, ако се прави аналогия (кияс), би трябвало да се каже, че се проваля.

3. Случайно/по погрешка. Това нарушава говеенето. Например да се яде, мислейки, че времето имсак не е влязло или че слънцето е залязло, като в същото време това не е така.

-Да се яде и пие след имсак или да се разговее преди залез слънце поради облачно време и погрешно наблюдение и т.н., и след това да се осъзнае грешката;

-Всяко говеене, нарушено умишлено или поради някаква причина, освен говеенето през Рамазан, изисква само наваксване. Това се отнася и за незадължителното говеене, заради принципа в ханефийския мезхеб: Няма изкупление (кеффарет) за нарушено говеене, освен за това през Рамазан.



Неща, които изискват и наваксване (каза) и изкупление (кеффарет)

(Това се отнася само за говеенето през Рамазан.)

-Да се яде, пие или да се наруши говеенето по друг начин умишлено без основателна причина (при условие, че говеещият не е забравил, че говее), прави наваксването и изкуплението необходими (ваджиб). Ако е налице правно извинение, като например, че не е извършено нарушението цялостно (случай на еякулация, възникнала не при полово сношение), се премахва необходимостта от изкупление;

-Да се слага антимон (кухл, сурма) в окото или да се разтрива мазнина по главата и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се яде и пие умишлено;

-Да се приема лекарство умишлено, когато човек не е сериозно болен.



Неща, които не нарушават говеенето

-Да се яде и пие нещо непреднамерено;

-Да се погълне комар, муха или нещо друго непреднамерено;

-Вода да влезе в ухото;

-Прах или мръсотия да влязат в гърлото;

-Да се погълне собствената слюнка;

-Биенето на инжекция;

-Да се постави антимон (кухл, сурма) в очите;

-Да се изкъпе за разхлаждане;

-Да се разтрие тялото или косата с мазнина;

-Да се повърне неумишлено;

-Да се използва парфюм. Не е позволено да се вдишва цигарения дим.

-Да се мият зъбите без паста, например с мисвак;

-Сън, който прави извършването на гусл необходимо (ваджиб), не проваля говеенето.



Хора, освободени от говеенето през Рамазан

-Болни хора, чието здраве може да бъде засегнато тежко заради говеенето. Изисква се приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин. Пропуснатите дни трябва да се наваксат след Рамазан.

-Пътник, който е предприел пътуване на разстояние повече от 90 км и не е възнамерил да пребивава повече от 14 дни там. Въпреки това, за него е по-добре да говее през Рамазан, отколкото да наваксва след това, при условие, че пътуването не е трудно.

-Ако някой се опасяваха, че гладът и жаждата ще предизвикат смъртта му или ще му нанесат някаква вреда, като това трябва да се докаже, както е описано по-горе, е разрешено да се наруши говеенето.

-Необходимо е (ваджиб) да се навакса допълнително говеене, което е било нарушено.



Откуп (фидйе) на говеенето

Много стар човек, който няма сили да говее, или много болен човек, за когото няма надежда, че ще се възстанови след Рамазан, трябва да плати фидйе за всеки пропуснат ден от Рамазан.

Откупът (фидйе) за един ден говеене е същият като този за пропуснатите задължителни (фарз) и необходими (ваджиб) намази, т.е. да се дадат 1666 г пшеница, или 2920 г ечемик, или стойността им в пари.

Ако старият или болният човек се сдобие със сили след Рамазан, той трябва да навакса пропуснатите дни, а каквото е платил като фидйе ще получи награда за него от Аллах Теаля.

Не е позволено да се говее вместо друг (болен или здрав) човек. Хадж може да се извърши вместо друг човек при определени условия, но намаз и говеене не може.

Децата трябва да се насърчават да говеят, но ако не могат да издържат на глада и жаждата, не трябва да бъдат принуждавани да продължат говеенето до залез слънце.



Итикяф (уединение)

Итикяф означава да се влезе в джамията с намерението да се остане там и да се прави ибадет.

Видове итикяф:

- необходим (ваджиб) – да се даде обет, че ще се прави итикяф в определен ден за задоволството на Аллах, ако бъде изпълнено някакво желание. Времетраенето на необходимия итикяф е най-малко един ден и една нощ и трябва да бъде придружен с говеене;

- потвърден (суннет муеккеде) – да се остане в джамията през последните десет дни и нощи на Рамазан е суннет муеккеде аля кифайе, т.е. ако един човек от общността изпълни това свещено задължение, цялата общност ще бъде освободена от него. В противен случай, всички хора от дадена общност ще носят грях, заради пренебрегването на този суннет на нашия Пророк (саллеллаху алейхи веселлем);

- препоръчително/допълнително (мустехаб/нафиле) – за този итикяф няма определено времетраене, може да е с продължителност и от няколко минути. Да се говее не е условие за този вид итикяф.

Условия за итикяф:

-Човек трябва да е мюсюлманин;

-Да бъде разумен, т.е. да не е луд;

-Да бъде очистен от хадес [човек се смята за омърсен от хадес след ходене по малка и голяма нужда, след семеотделяне, по време на месечния цикъл и следродилния период на жената];

-Да се направи намерение;

-Неодобрено (мекрух) е да се мълчи с намерение това да е ибадет;

Жената прави итикяф в нейното място за ибадет в дома й. Средната част на дома е по-добра от предната, а задната част на дома е по-добра от средната.



Автор: Сиди Муджиб