Еманципацията е "освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения".
Въпросът, свързан с правата на жените в ислямския свят е една вечно актуална тема, подложена на силна критика от страна на Запада и безкрайни дискусии.
Всеки западен човек, недостатъчно осведомен за източната култура, бит и религия има разпространеното мнение, че исляма ограничава жената и я превръща в робиня на собствения й съпруг. Колко често се срещат изреченията
"Ислямът поставя жената в неравностойно положение" и 'Ислямът проповядва изолация на жената"...
В отговор на това мюсюлманите отвръщат, че Запада е символ на съвременната морална упадналост и лицемерна демокация.
В техните очи западната жена бива неуважавана, използвана, вечно раздвоявана между кариерата и семейството, отдалечаваща се от женската си същност.
Истината е, че истинската жертва на тези ожесточени спорове е мюсюлманската жена. Тя не намира разбиране в лицето на демократичния западен човек, тъй като тя е силно привързана към " принизяващата я " религия и е склонна да защитава правото си да носи " обезличаваща индивидуалнноста й " дреха или забрадка. В същото време светът, към който принадлежи я дискриминира, подтиска и в стремежа си да я разграничи от образа на "западналата морално" западна жена, по - строго налага ограничения. Така все повече мюсюлманки се обединяват в активистки организации и с цената на огромни жертви - психически и физически, се борят срещу дискриминацията и неправдата. Защото не религията им ги ограничава, а обществото, в което живеят. Не Аллах повелява подтисничеството им, а традициите.
И християнката, и еврейката, и мюсюлманката произхождат от патриахални общества. Не ислямът поставя жената в незавидно положение. И не забрадката превръща свободната жена в затворничка. Забрадката е религиозен символ на целомъдрие и скромнност. В Корана се призовава вярващата жена да покрива ценностите си, когато напуска дома си, за да не бъде огорчавана:
"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените[вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата непознали още женската голота" [Светлината:31]
"О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите да спускат върху себе си покривалото[когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден" [Съюзените племена:59]
Един воал не превръща един човек в асоциалeн, нерешителн, неук и подтиснат. Но обществото има тази способност. Човешките права на жените в някои ислямски държави биват системно потъпквани. Жените дръзнали да се опълчат на системата биват унижавани, изолирани, арестувани, бити, изнасилвани, убивани. Повечето от тези жени са в затвора.
Организации като тази на иранските жени за "свобода и равенство между половете в Иран" търсят и се нуждаят силно от нашата подкрепа. Тези силни и смели жени проправят с малки, но смели стъпки пътя към едно по - добро и сигурно бъдеще за тях и техните дъщери с цената на живота си. И ако не можем да подпомогнем делото им финансово, то можем да дадем своята морална подкрепа. И дано повече хора разберат, че затваряйки вратите към Изтока, чрез дискриминация и омраза, ние оставяме тези жени напълно сами.
Въпросът, свързан с правата на жените в ислямския свят е една вечно актуална тема, подложена на силна критика от страна на Запада и безкрайни дискусии.
Всеки западен човек, недостатъчно осведомен за източната култура, бит и религия има разпространеното мнение, че исляма ограничава жената и я превръща в робиня на собствения й съпруг. Колко често се срещат изреченията
"Ислямът поставя жената в неравностойно положение" и 'Ислямът проповядва изолация на жената"...
В отговор на това мюсюлманите отвръщат, че Запада е символ на съвременната морална упадналост и лицемерна демокация.
В техните очи западната жена бива неуважавана, използвана, вечно раздвоявана между кариерата и семейството, отдалечаваща се от женската си същност.
Истината е, че истинската жертва на тези ожесточени спорове е мюсюлманската жена. Тя не намира разбиране в лицето на демократичния западен човек, тъй като тя е силно привързана към " принизяващата я " религия и е склонна да защитава правото си да носи " обезличаваща индивидуалнноста й " дреха или забрадка. В същото време светът, към който принадлежи я дискриминира, подтиска и в стремежа си да я разграничи от образа на "западналата морално" западна жена, по - строго налага ограничения. Така все повече мюсюлманки се обединяват в активистки организации и с цената на огромни жертви - психически и физически, се борят срещу дискриминацията и неправдата. Защото не религията им ги ограничава, а обществото, в което живеят. Не Аллах повелява подтисничеството им, а традициите.
И християнката, и еврейката, и мюсюлманката произхождат от патриахални общества. Не ислямът поставя жената в незавидно положение. И не забрадката превръща свободната жена в затворничка. Забрадката е религиозен символ на целомъдрие и скромнност. В Корана се призовава вярващата жена да покрива ценностите си, когато напуска дома си, за да не бъде огорчавана:
"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените[вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата непознали още женската голота" [Светлината:31]
"О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите да спускат върху себе си покривалото[когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден" [Съюзените племена:59]
Един воал не превръща един човек в асоциалeн, нерешителн, неук и подтиснат. Но обществото има тази способност. Човешките права на жените в някои ислямски държави биват системно потъпквани. Жените дръзнали да се опълчат на системата биват унижавани, изолирани, арестувани, бити, изнасилвани, убивани. Повечето от тези жени са в затвора.
Организации като тази на иранските жени за "свобода и равенство между половете в Иран" търсят и се нуждаят силно от нашата подкрепа. Тези силни и смели жени проправят с малки, но смели стъпки пътя към едно по - добро и сигурно бъдеще за тях и техните дъщери с цената на живота си. И ако не можем да подпомогнем делото им финансово, то можем да дадем своята морална подкрепа. И дано повече хора разберат, че затваряйки вратите към Изтока, чрез дискриминация и омраза, ние оставяме тези жени напълно сами.
~Доротея Добрева~
Поздравявам авторката за желанието й да представи Близкия Изотк. Но не трябва ли да се помисли, че така продължава да се наслагва оринталическата представа за мюсюлманската жена, която й е навредила й най-много?
ОтговорИзтриване:) Благодаря ти за интерса, natta!
ОтговорИзтриванеАз вярвам, че не ориента в лицето на религията дърпа развитието на жената надолу, а обществото и някои негови порядки. В Иран, например, има закон, умаловажаващ свидетелските показания на жената, за разлика от тези на мъжа в съда. Именно срещу такива социални несправедливости се борят тези жени. Те нямат намерение да се доказват пред западния свят. Искат по - добър и достоен живот в родината си. ;)