Рецепти от турската кухня

Наричат турската кухня “Изкушения на бавен огън”. Тя е ” като чувствена жена” – с много екзотични аромати и различен вкус. В нея има много влияния.

От една страна – на арабския свят с неговите многобройни ароматни и пикантни подправки, богатството на салати и предястия, печени и задушени меса, пилафи и сладкиши.

Средна Азия пък се усеща с патладжаните, ориза и лютите храни”

Освен традиционните ястия шиш и дюнер кебап, пилаф, сарми и турско кафе, в турската кухня изобилстват мезета, зеленчуци в зехтин, рибни и месни ястия, както и завладяващи десерти.

Подправките, билките, ядките и стафидите са “черешката на тортата”.

Особеният вкус на турските ястия идва не само от подправките, но и от начина на приготвяне. Месото, запържено с масло и подправено с кимион, канела или карамфил, е съвсем различно. Друга особеност е бавният огън” на който се приготвят ястията.

Истински празник за гастрономите са мезетата. Подбират се така, че да вървят с ракъ (“лъвското мляко” – анасонова алкохолна напитка, която се сервира с много лед и разредена с вода) и просто не може да им се устои. Изкушениетсе поднася под форма на плата от различни сирена, дребни зеленчуци в саламура, лозови сармички, варени и пушени меса и колбаси, телешки език, тарама, пюре от бакла, калмари и пълнени миди, готвени патладжани.

Как да не опиташ сладкиш, наречен “момински гърди” (татлъсъ) или “женско пъпче” (кадън гьобек) и “устни на хубавица” (дилбер дудаъ).

Това са няколко избрани рецепти от турската кухня:

Анкара кьофтеси (Кюфтета по анкарски)

Продукти: 500 г телешка и агнешка кайма, 2 яйца, 2 филии твърд бял хляб, глава лук, глава чесън, 4 супени лъжици масло, сол, лют пипер, черен пипер, много магданоз.

Приготвяне: Каймата се омесва със ситно нарязания лук, 2 яйца, предварително накиснат във вода и изцеден хляб, магданоза и подправките. Оставя се да предстои час. След това се оформят кюфтетата, които могат да се опържат в мазнината или да се изпекат на скара. Второто е по-добрият вариант.

Пилаф с патладжани

Продукти: 2 чаени чаши ориз, 2-3 патладжана, 100 г масло, една връзка копър, сол, черен пипер.

Приготвяне: Предварително се попарва (или задушава) оризът в гореща подсолена вода и се оставя настрана. Патладжаните се нарязват на кубчета, накисват се за половин час в солена вода, отцеждат се и се изстискват. След това се изпържват в сгорещеното масло. Добавят се 3 чаши бульон или вода, сол, черен пипер и всичко се оставя да заври. Щом патладжаните заврат, добавя се оризът. Когато на повърхността се появят дупчици, огънят се изключва, съдът се затваря плътно и се оставя върху горещата печка. След 20 мин пилафът се наръсва с накълцания копър и се сервира.

Бюрек с кокоше месо

Продукти: Бяло месо и бутчета от кокошка, 3 супени лъжици масло, 2 пакетчета фини кори, 3 глави лук, 2 големи домата, черен пипер, сол.

Приготвяне: В тенджера с две лъжици масло се запържват за 10 мин нарязаните на едри парчета гърди и бутчета от кокошката. Добавя се нарязаният на кръгчета лук и малко след това обелените и наситнени домати. Подправя се със сол и чер пипер, доливат се две чаши топла вода и се оставя да ври, докато остане на мазнина. След като месото изстине, се обезкостява, нарязва се на малки парченца и се връща в съда с доматите и лука. Поставят се две кори една върху друга. Горната се намазва с масло и краищата се прегъват към средата като торбичка. В средата се слага една лъжица от сместа и отново се сгъва. Напълнените по този начин торбички се нареждат в намазана с масло тава, поливат се с малко разтопено масло и се пекат двайсетина минути в умерена фурна.

iz: http://gotvarstvo.georgievi.net/

Ney

One of the oldest forms of flute is the ney, the endblown flute. The word ney means reed and the instrument is played from Morocco to Pakistan. The oldest forms of the nai dates back to the age of the pyramids, shown on Egyptian tomb paintings as early as 3000-2500 years BC. The oldest nay found was 5000 years old, in good shape and playable. The intervals are the same in use today in Ethiopia. To the same family belong the Kaval and the Salaam flutes which are thicker and are usually less longer than the classical nay. The origin of the word comes from the early Persian “nây” which simply means reed.

It is an end-blown flute with seven holes, six fingerhholes plus a thumbhole. The Turks started to use wood, bone, horn around the 11th century and now even plastic mouthpieces, really liprests. As for playing, the fingering and lip technique remain the same. This embouchure is called bilabial blowing, upper and lower lip are used to partially close the end of the tube.
The name of the top of the ney is Baspare in Turkish. Turkish style ney’s have a special mouthpiece which is called Parazvana (some kind of black cone which protects the mouthpiece).
Both Arab nai and Turkish ney come in different lengths, each one being tuned to a specific pitch, simular like the irish pennywhistle.
A neyeti or ney player usually has a set of neys to use depending on the Maqam and key. The normal set consists of seven Neys. However, a competent Ney player usually uses two one being the dokah. The Neys are referred to by the name of the second note. That is the note the Ney produces when the first hole is uncovered. In the typical Ney, the note is “D”. It is usually called by the Turkish name which is “Dokah”. For the Docah Ney, when all the holes are covered, the basic note is ‘C’ or Do as most Egyptian musicians call it.
Notes are also produced by partially opening a tonehole, changing the blowing angle or a combination of the above and also by altering your blowing force. The G note in the 1st register is the same pitch as the all-holes-closed note in the 2nd, as is the C in the 2nd reg. and the closed C of the 3rd; these alternate fingerings are used for musical purposes and to check internal tuning and angle position.
Arabs play more rhythmic, reflecting the instrument used in the sheperd tradition, a good example is the use of the ney in oriental music. A classical nai is usually longer, the folk models like the kavala or kawal – which has no thumbhole – are shorter.
In Turkey the ney is a more urban classical instrument. The Turkish style is more smooth and flowing. In Turkey, the Mevlevi (Whirling Dervishes) long ago adopted the ney as their main instrument in the Sema, the spiritual service that includes the trance dancing spinning.
The lament of Ney is a fire.
who has not this fire be perished.
Mevlana Rumi

The ney is an end-blown flute that figures prominently in Persian, Turkish, and Arabic music. In some of these musical traditions, it is the only wind instrument used. It is a very ancient instrument, with depictions of ney players appearing in wall paintings in the Egyptian pyramids and actual neys being found in the excavations at Ur. This indicates that the ney has been played continuously for 4,500–5,000 years, making it one of the oldest musical instruments still in use. It is a forerunner of the modern flute. The ney consists of a piece of hollow cane or reed with five or six finger holes and one thumb hole. Ney is an old Persian word for reed.

NEY

The ney is the principal wind instrument in Turkish classical music. The term is derived from the Persian nay, “reed.” There are seven finger holes, six on the front of the instrument, and one on the back. A mouthpiece, generally made of buffalo horn, called baspare, is attached to the blown end. Silver rings called parazvane are attached to either end of the instrument to prevent cracking. The lowest tones are called the “dem” (breath) tones. The semitones unique to classical Turkish music are achieved by opening some of the holes either half or one fourth of the way. Other semitones are achieved by a slight turn of the head.
The ney, together with the kudüm, are the two main instruments of Mevlevî music, but have been widely used since very early periods in secular music as well. There are several different sizes of ney, each with its own name, including (from low to high register) bolahenk, davut, sah, mansur, kizneyi, müstahsen, and sipürde. These names are used as tunings (ahenk) in classical Turkish music. Of the twelve sizes of neys, seven are tuned to natural tones, and five to half tones. The half tone of each of the chief tones is known as maybeyn. There are also neys an octave above the lowest register neys such as bolahenk and davut neys; these are known as nisfiye neys.

info: http://dubsahara.com/oriental/instruments/wind/ney

Пълнено кюфте (Icli Kofte)

Пълнеж:

• 300 гр. Постно мляно телешко
• 1 лук, накълцан на ситно
• 1/2 чаша орехи, натрошени
• 1/2 ч.л. лют червен пипер
• 1/2 ч.л. бахар
• Сол
• Черен пипер

Обвивка на кюфтето:

• 400 гр.телешки стек (без тлъсто и жили), нарязан на средно големи парчета.
• 1 1/2 червена пиперка накълцана
• 1 чаша ситен булгур
• 1/2 малка глава лук, накълцана фино
• 3 с.л. пиперкова паста
• Сол

Начин на приготвяне:

За пълнежа - запържваме каймата с лука докато местото покафенее леко и стане трошливо, след което изцеждаме, добавяме и разбъркваме останалите съставки. Оставяме настрана.

За обвивката на кюфтето - поставяме телешкото и червения пипер в кухненски робот и ги пасираме. Проверяваме пастата с пръсти и ако има жилести части ги премахваме.

Поставяме булгура в голяма купа и добавяме малко вода, за да го навлажним. Добавяме пиперковата паста, лука и солта и ги размесваме с ръка. Бавно започваме да добавяме телешката паста и продължаваме да замесваме с ръка. Месим за около 10 минути докато сместа стане еднородна.

Вземаме от сместа парче с размер на орех и го поставяме в дланта си. Използваме показалеца на другата ръка да направим дупка в средата на парчето (снимка 1).

Опитваме се да направим обвивката колкото се може по-тънка. Поставяме 2 ч.л. от пълнежа в дупката (снимка 2).

След това с навлажнена ръка, затваряме върха на кюфтето и овалваме с ръце докато повръхността стане равна. (снимка 3)

Поставяме кюфтетата на в подходящ равен съд, като сме сигурни, че не се допират едно до друго. Ако не желаете да ги изпържите всички наведнъж, поставете ги в камерата и след като замръзнат, можете да ги запечатате в найлонов плик. Когато желаете, да изпържете замразените кюфтета оставете ги на стайна температура за около 5 минути преди да ги сложите в тигана.

Загряваме слънчогледово олио, и изпържваме равномерно от всички страни. Сервираме с трошен червен пипер, суха мента (гьозум), лемонови резени, сумак.

Продуктите стигат за около 22 кюфтета.

ЗАБЕЛЕЖКА (на автора): постарайте се да напълните кюфтетата колкото се може по-бързо, включително ако е възможно нека и някой да ви помага да ги затваря докато вие ги пълните, защото кюфтетата може да започнат да се трошат от раздуването на навлажняващия се и увеличаващ обема си булгур.

из: http://venko-g.blogspot.com/

За незададените въпроси

Ако се обърнем назад към миналото, ще открием, че и нашите предшественици, като хората днес са се страхували от неизвестното, от това, което не познават. Истината е, че това е в природата ни. Всяко незнание ни вдъхва несигурност. Онова, непознатото е винаги чуждо, винаги далечно и извор на страхове и въпроси. Разликата е в хората - някои се стремят към знанието, други се задоволяват да живеят с вече наученото, макар то никога да не е достатъчно.
Основният източник на знания обикновено е средата, в която живеем, хората, които са непрестанно около нас и повтарящите се действия в ежедневието. Колко често човек умира там където се е родил. Храни се с това, с което са се хранили и родителите му. Вярва в онова, което са му казали да вярва. Така в незнанието си хората са склонни да изграждат високи стени между други хора, с различна раса, националност, религия. Нима не го виждаме всеки ден. Дори днес, когато се говори за свят без граници и международна солидарност, проблеми като расизма все още са актуални. Какво ни кара да имаме предпочитания към едни народи и да сме предубедени към други. Може би начина ни на живот. Или може би по - скоро стремежът ни към определен начин на живот. Говорим, за свободата на изказ, за свободата на избор, за междукултурен обмен, но на практика колко от това е факт. За каква свобода от предрасъдаци можем да говорим щом познавам хора, които се страхуват да признаят религиозната си приндлежност или различното си мнение дори. Защо да си мюсюлманин трябва да те обрича да общуваш свободно само с други мюсюлмани. Колко много можем да научим едни за други ако само можехме да поговорим. Но и да се изслушваме...
Имам свой близък приятел - добро и религиозно младо момче, което живее в Турция. Направи ми впечатление една история, която сподели с мен и която ме накара да се замисля. Запознал се в университета с група американски християнски мисионери, дошли в Истанбул, за да запознаят мюсюлманите с учението на Исус. Той ги запитал, дали са запознати и с Исляма щом изучават Световни религии в университета. Единият американец отвърнал, че знае достатъчно - знае онова, което са му казвали за Исляма. Моят приятел му отговорил, че Ислямът не може да се разбере през чуждите очи и му подарил копие на Корана. Не бил сигурен дали другото момче ще се зачете, но ми каза, че ако го направи ще изгради собствено мнение за тази религия и то ще бъде добро, защото в Корана не може да намери нищо грешно. Дни по - късно случайно се засякохме с групата американци и ми направи впечатление, че онова момче се постара да поздрави приятелят ми по турски и с уважение. Каза му, че е започнал да чете и изглеждаше много развълнуван. Помислих си, че с това може да се каже, че което е зависело от моят приятел като добър и отговорен мюсюлманин е изпълнено до голяма степен. Защото ние не можем да учим хората в какво да вярват, но можем да споделим нашите знания, а те ако са отворени към тях, ще се поучат.
Няма религия, която да подбужда към злодеяния и анархия. Ислямът е религия на мира. Колко много може да се говори за това, с колко доказателства може да се докаже. Но ще е излишно пред очите на неискащите да го разберат, защото те се задоволяват със своето ограничено знание и начин на мислене. Не е ли невежество хората да отхвърлят нещо, което не познават? Ще се вслушам в мнението на този американец, поел инициатива първо да опознае, а после да внушава, защото той е вече обективен. Осъзнавам колко малко са хората като него, които сами биха потърсили отговори. И колко много са онези, които вярват сляпо в личната правота.
Отговорите чакат да бъдат открити, но въпросите не се задават все още. Не знаеш защо онова момиче, е решило да покрие главата си с хиджаб и е предпочело скромността пред забавленията. Не знаеш защо онова момче се въздържа от алкохол докато приятелито му се хвалят с пиянските си вечери. Не разбираш мотивите на хората да търсят простите истини в живота вместо да превземат върхове. Но щом не знаеш или не разбираш, не осъждай, не обиждай! Непознатото те плаши? Опознай го тогава.


::Доротея Добрева::

ТЕЙММЮМ

Мюсюлманинът, който ще взема абдест или гусюл, но няма вода за тази цел, може да използва чиста пръст, като направи месх на лицето и ръцете до лактите. Това е разрешено и се нарича „тейеммюм.

Причини, които налагат тейеммюм

Те са осем.

1. Водата да е на разстояние повече от 4000 крачки. /Който се надява, че може да намери вода е длъжен да върви в четирите посоки по триста крачки и да пита всеки срещнат/.

Ако се счита, че не ще се намери вода въобще не е необходимо да се търси.

2. Ако има вода, но е мръсна или употребявана.

3. При забрана от лекар, че употребата на вода е вредно за тялото на мюсюлманина.

4. Ако прецени, че изразходваната за гусюл ще го остави без вода за пиене лично него, съседите, домашните животни или пък няма да има вода за омесване на хляб и за почистване.

5. Липса на пари за баня и вода. Или ако отиде за вода, а болестта му може да се усложни, или има вероятност да попадне в опасност.

Ако няма съд за затопляне на вода или пари за баня и е сигурен, че като се изкъпе със студена вода през зимата ще навреди на здравето си, прави тейеммюм.

Този, който има нужда от гусюл, а разполага с вода само за абдест и няма да му стигне за гусюл, прави тейеммюм.

Но ако след тейеммюм се появи принудително замърсяване, трябва да се вземе абдест. Дори количеството на водата да не е достатъчно за абдест, а за еднократно измиване, за да изпълни фарза, трябва да се направи абдест.

6. При наличие на вода, но няма средство, с което да се извади или ползва.

7. Ако времето за погребение /дженазе/ и байрамския намаз ще мине докато търси вода, се прави тейеммюм.

Забележка: Погребалният и байрамския намаз не може да се отсрочва, възобновява и кланя по-късно.

Заповедите /фарзовете/ на Аллах при Тейеммюм

Заповедите на тейеммюм са три:

1. Вярващият да произнесе възнамерение /ниет/.

2. Да удари с ръцете си върху чиста пръст и да направи месх на лицето си.

3. Отново да удари ръцете си върху чиста пръст и да направи месх на дясната и лявата си ръка до над лактите.

Затова, че тейеммюм е задължителен /фарз/ на Аллах доказва следният ает от Свещения Коран: /…Ве ин кюнтюм марда ев аля сеферин ве джае ахадюн минкюм минел-гайти ев ламестюмюннисае фелем тежиду маен фетейеммему са’идан таийбен фемсаху би вюджухикюм ве ейдикюм инналлаха кяне афуввен гафура /сура „Ниса”, ает 43/

Превод: „Ако си болен или си на път, ако идваш от тоалетна или си имал допир с жена и не можеш да намериш вода, тогава стори тейеммюм, докосни се до чистата пръст и направи месх на лицето и на ръцете си до лактите. Аллах е милостив и опрощаващ.”

Сюннетът на Пейгамбера Мохаммед /а. с. в./ за тейеммюм

Сюннетите за тейеммюм са седем:

1. Започва се с възнамерение /ниет/ за тейеммюм и с „Еузю бесмеле.”

2. С разтворени пръсти ръцете се удрят в пръстта и се раздвижват напред-назад.

3. Дланите се насочват към земята и ако има много пръст /земя/ по ръцете, те се изтръскват, като се ударят палците на двете ръце.

4. С двете ръце се прави месх на лицето.

5. Отново ръцете се удрят върху пръстта и се изтърсват.

6. Лявата ръка /без дланта и палеца/ се прекарва по външната страна на дясната ръка от върха на пръстите до лакътя, след което се обръща от вътрешната страна. В същото време кутрето и палеца се допират като образуват халка. Дланта на лявата ръка се прекарва по вътрешната страна на ръката, китката и вътрешната страна на палеца – прави се месх.

7. С дясната ръка /чиято вътрешна част не е докосвала нищо/ по същия начин се извършва действието за лявата ръка.

Човек, чиито пръсти или ръце са сакати /чолак/ и трябва да вземе абдест, гусюл или тейеммюм и не разполага със сили за това, а няма и кого да помоли, сам извършва тейеммюм. Той поставя двете си ръце до лактите на земята, а с лицето си прави месх върху стената.

Неща, които развалят абдеста, развалят и тейеммюм.

Ако в молитвения дом или в близост до него има вода и съществува възможност тя да се използва, тейеммюммът се счита за недействителен.

Ако се намери вода по време на кланянето, намазът се прекъсва. Трябва да се вземе абдест и да се поднови молитвата – намаз.

Цел и значение на Тейеммюм

Тейеммюм е заповед /фарз/ на Всевишният. Целта е човек да се отдаде изцяло на изпълнение на заповедите на Аллаху Теаля и да се отдалечи от личните си занимания и мисли в земния живот. Да се запази навика за абдест, защото известно е, че навикът има голямо влияние върху човека. Ако не съществуваше тейеммюм, този, който дълго време не е вземал абдест, поради това, че е бил извинен, когато възникват условия за това, ще срещне затруднения при изпълнение на заповедта на Великия Аллах, която отдавна не е изпълнявал. Абдестът е израз на вътрешната и на телесната чистота, и когато няма възможност да се направи абдест, тейеммюммът запазва това значение.

Месх върху мест

Мест са обувки, които покриват и петите, не пропускат вода и могат да издържат на 12 000 крачки ход.

Върху обувките като боти, ботуши и калцуни също може да се прави месх.

Това се извършва с трите пръста на ръката, като месх на предната част на обувката е фарз. А месх един път на местата до горната част, с разтворени пръсти без да се допират дланите, е сюннет.

Измиването на краката, което е фарз, става ненужно след месх на обувките. Това е затвърдено от един свещен хадис.

Времетраене на месх

Времетраене на месх върху мест за този, който е муким /пребивава/, след като вземе абдест и си обуе мест, е 24 часа, а времето започва да тече след разваляне на абдеста.

След този срок, ако има абдест, мюсюлманинът си събува мест и си измива краката.

Времето на месх върху мест на пътник /мусафир/ е три денонощия.

Мусафир който по суша, пеш и по море пътува по шест часа дневно и за три дни стига до дадено населено място с намерение да остане по-малко от 15 дни.

Неща, които развалят месха

Условията, които нарушават абдеста са насочени и към разваляне на мсеха.

Преди да е изтекъл срока, ще трябва отново да се направи месх. Ако мест, върху който е направено месх се е изхлузил или момента не месх е преминал, месхът се разваля.

В случай, че е събул мест или пък времето на месха е преминало, този, който е взел абдест ,

Mуким – това е човек, който пребивава в родното място или такъв, който има намерение да пребивава на друго място 15 или повече дни.

Не е длъжен отново да го прави, той само си измива краката и пак се обува.

Ако на едната обувка има дупка, колкото три пръста или е скъсана, месх не се прави.

Ако на двете обувки има дупки, няма нужда от месх.

Ако гостът /пътникът/ след като обуе мест и пристигне на определеното място, т. е. стане муким, от момента на развалянето на първия абдест прави месх за 24 часа.

При развързването на рани от счупено, изкълчено и др. подобни, краката се измиват с топла или студена вода. Ако болестта е постоянна, се прави месх върху превръзката. Месх може да се прави или на цялата превръзка, или на част от нея.

Извинения от ибадет /по уважителни причини/

Тези, на които наса им често кърви или имат рани и циреи, а кръвта им не може да спре, на които от пъпа, очите, ушите /придружено с болка/ изтича някаква течност, се нарича сахиби йозюр, т. е. извинени.

Имащият рана, за да намали изтичането на кръв е длъжен да я превърже с някаква превръзка.

Ако за времетраенето на един намаз дори да не се появи нечистотия от мястото, заради което е извинен, след изтичане на времето на намаза извинението се обезсилва. С появата на друга нечистотия, освен съществуващата, абдеста се разваля. Например: ако от една от ноздрите тече кръв, след вземане на абдеста и от другата ноздра потече, абдеста се разваля.

Ако върху бельото, дрехите и молитвеното килимче има петно от кръв, гной, пикоч и др., трябва да се изчистят.

Сестри аврет /покриване на срамните части/

Било по време на намаза, било извън него, срамните части на тялото трябва да се закриват. Дори на тъмно, без това да се налага, не е разрешено да се кланя намаз с голо тяло.

Тези части трябва да се покриват.

Тънката прозрачна рокля, под която се вижда тялото е пречка за намаза.

Срамната част на мъжете е мястото от пъпа до колената.

Косите на жената трябва да се покрити. Освен лицето, ръцете и краката, другите части са срамни. Ако от срамните места една четвърт или повече от даден орган е открит, това е пречка за молитвата. Ако по време на молитвата една четвърт или повече от срамното място не е закрито и остане открито докато кажем три пъти „Сюбханаллах”, намазът се разваля. Покриването на срамните части не е фарз само за молитвата – намаз. Това е религиозно и социално изискване, което трябва винаги да се спазва.

Молитвата – намаз е израз на изпълнение заповедите на Аллах /Дж. Дж./, и когато човек се яви пред Него, трябва да е морален, възпитан и стегнат.

Истикбали Къбле /обръщане към Къбле/

Истикбали Къбле означава, че този, който не се намира пред Кубе-и Мюкерреме, трябва да се обърне по посока на Кубе.

Този, който не знае в коя посока е Къбле и няма кого да попита, обръща лице в посока, която сметне за необходима.

Ако по време на молитвата-намаз молещият се разбере, че е застанал неправилно, по свое усмотрение може да се обърне в друга посока. В този случай намазът не се разваля.

Ако е на параход или във влак, се обръща към Къбле, доколкото това е възможно.

Обръщането към Къбле е станало фарз със следния ает: „Фавелли вечхике шатарал месджидил-харем-и ве хайсу макюнтюм февеллю вюджухекюм шатрахум.” /Съра „Бакара”, ает 144/.

Превод: „Обърни лице към Месджиди Харам, т. е. към Кубе-и Мюкерреме, и където и да се намирате, се обърнете към Месджиди Харам.”

Къблето на мюсюлманите /Бейтуллах в Месджиди харам/, което се намира в Мекке-и Мюкерреме, е построено за първи път със съдействието на Мелякеи Кирам, след това от Адем /а. с./ и Шит /а. с./, а за четвърти път възстановено от Ибрахим /а. с./.

„Хаджерюл Есвед” и „Макамъ Ибрахим” са създадени от камък от Дженнет /Рая/ и спуснати на земята по времето на Адем /а. с./.

Свещеният кладенец „Земзем” е създаден с помищта на Джебраил /а. с./.

Ибрахим /а. с../ построил „Бейтуллах”, а другите пейгамбери са построили „Месджиди Акса” в Кудюс и направили първото Къбле.

Ибрахим /а. с./ е втория от великите пейгамбери след нашия пророк Мохаммед /с. а. в./.

Употребата на мисвак, рязането на ноктите, изобилната гощавка на гостите са от свещените сюннети на Ибрахим /а. с./.

През втората година от Хиджри /преселението/ Мека стана за мюсюлманите Къбле.

Времето на молитвата-намаз

Молитвата-намаз се извършва в точно определено време, съгласно заповедите /фарз/ на Аллах. За да бъде намаза правилен, задължително условие е времето на намаза да е настъпило.

Времето за намаз е: сутрин, обяд, след обяд, вечер и нощен – общо пет.

Сутрешната молитва – намаз /Феджри садък/ се изпълнява, когато хоризонта се осветли от всички страни с ширина, колкото един кръг, т. е. времето от сутринната зора до изгрев слънце.

Обедната молитва – намаз започва от момента, когато слънцето превали зенита си, докато сенките /на предметите, дърветата, хората/ станат двойно по-големи.

През петъчните дни мъжете вместо обеден кланят петъчен намаз.

Следобедната молитва – намаз започва когато свършва обедния намаз и продължава до залез слънце.

Вечерната молитва – намаз е времето от залез слънце до изчезване белотата на хоризонта.

Нощна молитва – намаз започва от момента на изчезване на белотата от хоризонта до настъпване на времето за сутрешен намаз.

Докато не настъпи времето, молитвата – намаз не е фарз.

Ежедневната петкратна молитва е специално благоволение на Аллаху Теаляз за мюсюлманите. Мюсюлманинът, на който намазът е приемлив пред Аллах и другите му добри дела са приемливи.

След изтичане на определеното време, намазът не се счита за изпълнен, може да се счете за „казаа”. Намазът е най-важната и най-здравата основа на Исляма, която нищо не е в състояние да разруши. Ежедневната петкратна молитва-намаз е дарена чрез Мохаммед /а. с. в./ в Лейлатил Мирадж.

Време, което е „мекрух” за молитвата-намаз.

Да се извършва намаз при изгрев слънце, по средата на деня и при залез слънце, както и да се прави „Тилявет седжде” през това време е мекрух /абсолютно недопустимо/.

Кога не може да се извършва нафиле намаз?

1. След изгряване на феджри садък, не може да се кланя нафиле намаз, освен намаза сюннет на сутрешната молитва.

2. След фарза на сутрешната молитва до изгрев слънце, не може да се кланя никакъв намаз, дори и сюннета на сутрешния намаз, ако е изтърван.

3. Следобедният намаз .икиндия/ до пожълтяването на слънцето може да се кланя нафиле намаз.

4. След залез слънце и преди вечерния намаз.

5. В петък или на байрама, когато се чете хутбе /проповед/.

6. Преди байрамски намаз.

7. В петък след камета /покана за молитва от мюеззина/ и преди свършване на петъчния намаз.

из: /www.genmufti.com/bg/

АБДЕСТ

Абдест е персийска дума. Аб-означава вода. Дест-ръка. Абдест означава „вода за ръце”. Речниковото значение на думата означава „хигиена”, „чистота”. Думата „абдест” на арабски език е вуду.

Вземането на абдест за пръв път е било низпослано на нашия Пейгамбер /с. а. в./ в гр. Мека и от тогава е започнало вземането на абдест. Нашият Пейгамбер повелява: „Моят начин за вземане на абдест е същият, както на абдестите на Пейгамберите преди мен”. По-късно в Медине-и Мюневвере е бил низпослан ает 6-ти от суре „Маиде”.

При изпълнението на следните религиозни обряди, които са фарз, е необходимо човек да бъде с абдест: при кланяне на намаз, при Тилявет

/четене на Коран/ и извършване на седжде за благодарност, при Тафаб /обиколка/ на Кябе, при докосване на Корана с ръка…

Основни правила на абдеста:

1. Преди да настъпи времето за намаз всички молещи се /без тези, които са извинени/ трябва да се подготвят за молитва.

2. Сами да вземат водата за абдеста и да си поливат. Вземането на абдест без чужда помощ е наи-приемливо.

Вземането на абдест с чужда помощ, когато не са извинени, е мекрух /нежелателно/. Заедно с това, без да му е наложено със заповед, ако ученик полее на учителя си, слуга на господаря си, вземащият абдест не е в противоречие с правилата /адап/ на намаза.

3. Когато се взема абдест вярващият да се обръща към Къбле. Но ако се обърне в друга посока, няма нищо осъдително.

4. Да не се говори по време на намаз /ненужни разговори са мекрух/.

5. За да не се пръскат дрехите на молещите се с вода, която се разлива при абдест, те трябва да застанат на по-високо място или да се покрият с хавлия /кърпа/.

6. Дори водата за абдест при трикратно измиване на отделните части да е предостатъчна, те трябва да се мият така, че от тях само да капе вода.

7. Дори абдеста да се взема на брега на морето, водата не бива да се разхищава.

8. Водата за устата и носа да се подава с дясната ръка, а с лявата да се изчисти носа.

9. Да се изплакне добре устата с вода и хубаво да се измие носа.

10. Да се раздвижи пръстена на ръката /напред,назад/.

11. Когато се прави месх на ушите, кутретата да се вкарват в ушнитеотвори.

12. С малкия пръст на лявата ръка да се почистят междупръстията на краката.

13. Органите, чиито измиване е фарз да се мият повече.

14. Да се държи в паметта ниета до края на намаза.

15. Заставайки срещу Къбле да се изпият една или три глътки от останалата вода.

16. След вземане на абдест вярващият да напълни съда за вода и така да го остави.

Непозволени неща /мекрух/ при абдеста

Те са пет:

1. Да се плиска със сила вода върху лицето.

2. Да се почиства носа с дясната ръка.

3. Да се подава вода в носа с лявата ръка.

4. При миене на лицето да се духа водата.

5. Местата, които ще се навлажняват трябва да се прави по три пъти, като за всеки отделен случай се взема отново вода.

Неща, които развалят абдеста

Основните неща, които развалят абдеста са осем:

1. Нечистотиите, които излизат отпред и отзад, изпускане на газове и др. подобни.

2. Ако от тялото изтича кръв, гной, жълта вода и попадне върху органите, чието измиване е фарз. Ако изтичащите течности не замърсяват местата, чието измиване при абдест е гусюл, абдестът не се разваля. Уду /абдест/ не се разваля и тогава, когато на убоденото с игла тяло се появи кръв, но която не тече.

3. Повръщането когато не може да се задържи в устата.

4. Да спи на място или облегнат, или легнал.

5. Припадъци, припадъци при епилепсия, лудост и др.

6. Смеенето на глас от пълнолетни по време на намаза /кахкаха: смях, който се чува от околните и се виждат зъбите. Това разваля и абдеста, и намаза/.

Леката усмивка не разваля нито абдеста, нито намаза. Смехът на глас разваля погребалния намаз и четенето на Корана, но не и абдеста.

7. Вземането на абдест чрез тейеммюм при положение, че има вода.

8. За извинените /йозюр/ изтичането на определеното време. /Тези, които не могат да задържат урината и изпражненията си, имат кръвотечение извън месечния цикъл, на които им тече кръв и гной и др. развалящи абдеста, се наричат „извинени”/. Извинените при всяка молитва вземат абдест и с него могат да направят всякакъв вид молитва. В този случай, поради това, че е извинен, абдестът не се разваля, но ако се появи друга нечистотия извън тези и има просрочване на времето, абдестът се разваля. Този, който е извинен, докато му изтече времето, може да намокри леките си обуфки без ток /мест/, а след като изтече времето да си мие краката.

Неща, които не развалят абдеста

Потта, плюнката, сополите, храчките, кърменето на деца, рязането на нокти, бръсненето, сълзите, които не са предизвикани от болестно състояние, течения от очите или от рани, които не се появяват отвън, появата в ушите, устата и носа на червейчета, отделяне от раната на парчета месо, съсирена кръв по главата, колебанието и съмнението, след като е сигурен, че е взел абдест, а нечистотиите са се появили след това. Появата и съществуването на всичко това не може да стане причина за разваляне на абдеста.

Материална и духовна полза от абдеста

Вземането на абдест дава бодрост и вътрешно спокойствие на човека. Премахва отпустнатостта след събуждане от сън, подобрява дишането, приповдига чувствата. Защото, за да се види ползата от намаза и се вкуси от милостта на Аллах, пътят минава през абдеста. Вземането на абдест същевременно успокоява изопнатите нерви, премахва яда. Пейгамберът ни Мохаммед /с. а. в./ в един хадис-и шериф казва: „Гневът е от дявола /шейтана/. Шейтанът е създаден от огъня, а огъня се гаси с вода. Ако някой се ядоса, веднага да вземе абдест.”

източник: www.genmufti.com/bg

Проява на слаба вяра е и когато на деянията се гледа единствено от гледна точка на това, дали се извършва прегрешение или не...

Проява на слаба вяра е и когато на деянията се гледа единствено от
гледна точка на това, дали се извършва прегрешение или не, без да се
обръща внимание на действията, които заслужават порицание. Когато
искат да сторят нещо, някои хора не се интересуват от благотворителните и
праведни дела, а само питат: „Това дело води ли до грях, или не? То забранено
ли е, или само е нещо, което ще бъде порицано (макрух)?” Това състояние на
духа води човека до там, че той попада в капана на съмнителното и
заслужаващото порицание, което пък го кара някой ден да престъпи забраните
и да извърши грях. Човекът с такава душевна нагласа не се спира и извършва
порицаното или пък съмнителното, за него е важно само то да не е забранено.
Това е основният смисъл в думите на Пратеника, саллaллаху алейхи уa
сaллaм: „... Този, който избягва неясните неща, се пречиства пред
религията си и честта си. Но който попадне в неясните неща, той изпада в
непозволеното, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранено
място и всеки момент стадото може да пасе в него...” 17.
Има и такива хора, които щом разберат, че нещо е забранено, питат дали
забраната е строга или не?! И колко голям ще е грехът им, ако го сторят?
Такива хора не се интересуват от това да се предпазят от порицаваните и лоши
постъпки, те по-скоро са готови да извършат най-малкото забранено деяние и
да омаловажат низостта на греха. В резултат на това те дръзват да престъпят
забраните на Аллах и да премахнат преградите между себе си и непокорството.
Затова Пратеника, алейхисселям, е казал в достоверен хадис: „Зная хора от
моята общност, които в Съдния ден ще дойдат с добри дела - големи и
чисти като планините на Тихама. Но Аллах, Всемогъщ и Всесилен е Той, ще
превърне делата им в разпиляна пръст”. Тогава Саубан рекъл: „О, Пратенико
на Аллах, опиши ни ги, покажи ни ги, за да не сме едни от тях, без да знаем”.
А Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, отвърнал: „Те са ваши братя, от
вашия род са, през нощта извършват същия ибадат, какъвто извършвате и
вие. Те обаче са хора, които останат ли насаме със забраните на Аллах, ги
престъпват” 18. Затова ще видиш, че подобен човек изпада в прегрешение без
никакви задръжки и колебание. Той е по-лош от онзи, който извършва грях след
колебание и объркване. И двамата представляват опасност, но първият е по-
лош от втория. Този тип хора лесно извършват грях и това се дължи на слабата
им вяра. Те не смятат, че стореното от тях е нещо, което трябва да бъде
отречено и порицано. Затова Ибн Мaсуд, Аллах да е доволен от него, описва
състоянието на вярващия и това на лицемера с думите: „Вярващият гледа на
своите грехове така, като че ли е седнал под планина и се страхува тя да не
падне върху му?. А грешният и разпътен човек гледа греховете си като мухи,
които летят пред носа му, и той ги гони ей така”, (т.е. махва небрежно с ръка и
ги прогонва)” 19

из: Признаци и лечениена слабата вяра
(Мухаммед Салих ал-Мунаджид )