RAW in War organization

Организацията „RAW in WAR” е правозащитна група, идеята за която е от времето преди убийството на Политковская и според една от основните и основателки, правозащитничката и журналистка Мариана Кацарова Анна Политковская силно е подкрепяла идеята за създаването и се е съгласила да участва в нейния борд само няколко дни преди да я убият. Организацията е образувана в края на 2006 г. За да отдаде почит на руската журналистка, а също и на жени – защитници на правата на човека, групата е решила да започне да дава награди на името на Политковская.

"Най-смелата жена в Афганистан" получи наградата на името на Анна Политковска


30-годишната Малалай Джоя рискува живота си, за да защитава правата на жените и жертвите на изнасилвания в страната си. Учредител на приза е българската журналистка Мариана Кацарова

Афганистанка, дръзнала да се противопостави на талибаните и военните главатари с неуморна кампания за правата на жените и жертвите на изнасилване в страната си, получи тази седмица признание.

Малалай Джоя (MalalaiJoya.com), наричана "най-смелата жена в Афганистан", стана втората носителка на наградата на името на Анна Политковска, руската журналистка, убита преди две години в Москва, съобщава Ройтерс.

Учредител на приза е българката Мариана Кацарова от правозащитната организация RAW in War, чиято дейност е насочена срещу насилието над жени по време на военни и други конфликти.

Българската журналистка е прекарала 15 години в Босна, Косово и Чечения. Тя похвали 30-годишната Джоя за работата й в подкрепа на жените и срещу военнопрестъпниците, отбелязва Ройтерс.

Джоя е непрестанен обект на смъртни заплахи и действителни опити за посегателство над живота заради нейните неуморни усилия. Контрастът между елегантния костюм в европейски стил, който носи на интервютата в Лондон преди връчването на наградата, и описанията на опасностите и тормоза, на които е подложена у дома си, е огромен.

"Прибрах се в родния си град и взривиха мост. Къщата и офисът ми бяха нападнати. С всеки изминат ден животът ми виси все повече на косъм", обяснява тя. За да се защити, Малалай сменя дом след дом, пътува с въоръжена охрана и крие лицето си зад бурка.

Джоя е бебе, когато съветските танкове навлизат в Кабул през 1979 г., поставяйки началото на 10-годишна окупация. Тя е заобиколена от опасности през целия си живот. Когато е на 4 години, семейството й бяга в бежански лагери в Иран, а след това в Пакистан, преди да се върне в Афганистан през 1998 г. при режима на талибаните.

Смелата девойка тайно обучава афганистански момичета да четат и пишат, рискувайки живота си в един режим, който забранява образованието за жените и им отказва почти всякакви права.

Малалай продължава да се застъпва за правата на афганистанките и след свалянето на талибаните от водената от САЩ коалиция през 2001 г., като настоява военните главатари да бъдат изправени на съд за престъпления срещу човечеството.

На двайсет и няколко години Джоя е избрана за най-младия депутат в Афганистан, но й забраняват да се кандидатира повече, след като миналата година в телевизионно интервю сравнява парламента с "конюшня или зоопарк".

Джоя е песимист за бъдещето на Афганистан. В интервю за Ройтерс тя казва, че условията за жените са се влошили още повече извън Кабул, където са зачестили изнасилванията, включително на 4-5-годишни момичета.

Тя критикува и американските бомбардировки, довели до смъртта на огромен брой цивилни граждани, както и подкрепяното от НАТО афганистанско правителство заради готовността му да преговаря с талибаните. Според нея конфликтът не може да бъде разрешен скоро, а САЩ и съюзниците им следват свой собствен дневен ред и интереси в страната й.

info: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1239454

За да научите повече за организацията и нейните представители посетете техния официален сайт:

http://www.rawinwar.org/component/option,com_frontpage/Itemid,188/

Моля, подкрепете и във Facebook:

http://www.facebook.com/group.php?gid=34268226738&ref=mf

ИСЛЯМЪТ ПОРИЦАВА ТЕРОРИЗМА

Терористичното нападение, извършено срещу Световния търговски център в Ню Йорк в сутринта на 11 април 2001 година, отне живота на хиляди невинни хора...

Тази огромна жестокост още веднъж разкри една голяма опасност, която застрашава мира и спокойствието на човечеството - тероризма.

Тероризмът е престъпление срещу човечеството. Той взима под прицел невинните хора. Целта му е да всее страх у обществото, като убива хората и по този начин да подсили политическите си стремежи.

В миналото различни идеологии са прибягвали до тероризъм:
Якобинците, които извършили френската революция, за първи път използвали понятието тероризъм през т. нар. “Период на терор”, когато хиляди хора били изпратени на гилотината.

Появилата се след 1870 година в Америка расистка организация Ку-клукс-клан убива и подлага на зверски мъчения множество невинни хора само защото са чернокожи.

През 1930 година расисткият тероризъм се превръща в държавна политика в нацистка Германия. Нацистите прилагат кървава терористична политика срещу всеки, когото виждат като свой противник, като на първо място са евреите.

В същия период една друга идеология също прилага държавен тероризъм. Близо 40 милиона души са убити по време на кървавия режим на Сталин в СССР само защото се противопоставят на комунистическата идеология. Комунистически терор възниква и през 1960 година, но този път в Европа. Комунистически организации, които се противопоставят на държавата, започват да проливат кръв. Червените бригади в Италия и клонът на Червената войска в Германия извършват множество бомбардировки, въоръжени нападения и убийства.

Съединяването на комунистическия тероризъм със сепаратистките аспирации поражда появата на още по-кървави терористични организации. Най-кървавите комунистически и терористични групировки са ЕТА в Испания и сформираната в Турция ПКК, която безпощадно отнема живота на 30 хиляди турски граждани...

Доста естествена последица е, че расизмът, фашизмът и комунизмът прибягват към тероризъм. Това е така, защото всяка една от тези идеологии вярва, че сблъсъкът и насилието са естествени форми на човешко поведение. В расистката, фашистката и комунистическата теория тероризмът е смятан за законен и бива поощряван.

През последните години обаче на дневен ред е една друга форма на тероризъм, едно напълно противоречиво понятие. Това понятие е “Ислямски тероризъм”...

То е противоречиво, защото в Исляма няма място за тероризъм.

В Корана Бог е заповядал на мюсюлманите да носят мир, спокойствие и братство по Земята.

Ислямският морал не е източник на тероризъм, а средство за неговото разрешаване...

В арабския език думата “Ислям” произлиза от един и същи корен с думата “мир”. Бог е низпослал тази вяра, за да прикани всички хора към правилния път и да ги призове към мир и спокойствие.

Основните качества на ислямския морал са добродетели като любов, състрадание, милосърдие, толерантност и справедливост. В Корана Бог заповядва на мюсюлманите да се отнасят към всички останали хора с доброта и справедливост.

Мюсюлманите носят отговорност за това да имат добри обноски към членовете на останалите религии и да полагат усилия за тяхно добро. В един айят от Корана на мюсюлманите е казано следното:

“Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Бог...” (Сура Ал-Имран,110)

В един друг айят пък Бог повелява на мюсюлманите да се отнасят с добро дори към онези, които са им причинили зло:

Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. (Сура Фуссилат, 34)

Проливането на кръв, войните и насилието са огромни грехове, които Бог порицава.

В един айят от Корана Бог ни съобщава следното за онези, които извършват тези грехове:

Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение. (Сура Шура, 42)

Според Исляма убиването на невинни хора е едно от най-големите престъпления. Толкова голямо, че в един друг айят е казано следното:

...който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора... (Сура Маида, 32)

Това значение, което се отдава на живота на невинните хора в Корана, започва още от времето на пророка Мохамед и се наблюдава в цялата ислямска история. Пророкът е отделил голямо внимание на това невинните хора да бъдат защитени. Той никога не е започвал войни, с изключение на войните с цел самозащита. А в тези войни пък е поучавал войните си да не докосват нито един невинен човек, заповядвал им е да не разграбват нито едно място, както и да се отнасят с уважение към църквите и синагогите. Тази справедливост и толерантност се наблюдава през цялата ислямска история. Нещо повече, справедливостта и толерантността, която християните и евреите не са успели да открият през онези времена в Европа, откриват по ислямските земи.

Следователно Ислямът е мирна и спокойна вяра. Дълг на всеки един мюсюлманин е да се отнася с доброта и справедливост към всички хора и да се бори с онези, които всяват поквара по земята.

Начело на тази поквара стои най-голямата тирания на нашия век – тероризмът.

Тероризмът взима на прицел хора, които нямат никаква вина...
Безпощадно убива малки деца...
Някои от тях пък оставя сираци....
Разрушава градове, унищожава семейства, потапя в скръб милиони хора...

Нещо повече, някои терористи твърдят, че извършват тези ужасни убийства в името на Исляма, като по този начин се опитват да опорочат религията в очите на множество хора.

Хората, които извършват това, не може да са мюсюлмани. Въпреки че терористите имат мюсюлманскa самоличност, тероризмът, който те извършват, не може да бъде обозначен като “ислямски тероризъм”. Както не можем да кажем “еврейски тероризъм” или “християнски тероризъм”, ако извършителите са евреи или християни. Това е така, защото убиването на невинни хора в името на религията е недопустимо.

Религията повелява обич, милосърдие и мир. От друга страна, тероризмът е точно противоположното на религията: той е безмилостен; той иска да пролива кръв, да убива и да причинява болка...

Тероризмът е методът на расистите, фашистите и комунистите, с една дума - на тези, които не вярват в религията, на отдалечените от вярата идеологии.

В религията обаче няма място за тероризъм. Така както е казано в един айят от Корана: “... Бог не обича угнетителите”. (Сура Ал-Имран, 140)

В един друг айят пък е споменато следното за тези, които прибягват към терор, т.е. тези, които сеят развала по земята:

“... сеят по земята развала, за тези е проклятието и за тях е лошият завършек.” (Сура Раад, 25)

Поради тази причина всички истински мюсюлмани са отговорни за това да се противопоставят на тероризма.

Те трябва да разгласят и да покажат на целия свят, че:

Ислямът е една религия на обич и мир.

И че:

Ислямът порицава тероризма!

Aug 21, 2009

Източник - Благодарение на:

http://www.harunyahya.net/V2/Lang/bg

Какво ядат край Нил

от Теодора СТАНКОВА
Снимки Мариана ПЕТРОВА


Визитка

Уаел Нада е от Египет. Родом е от Александрия, но през последните 10 години живее и работи в Кайро. Като студент е бил диджей, а от 1999 г. до края на юни тази година е търговски мениджър в американска компания.
За пръв път идва в България като турист преди 3 години. Запленен е от красотата на Боровец, Велико Търново, Русе, София и Банско. И тогава взима съдбовно решение – да дойде и да остане да живее в България. Тук е от юли и намерението му е да направи собствено кафене или заведение за бързо хранене. Готов е да инвестира в недвижими имоти и строителство. Иска да се научи да говори български език и да усвои тънкостите на българската национална кухня.



Уаел, или Уили, както тук, в България, го наричат приятелите му, е от зелените долини на „черната“ земя – мястото, разположено между двете планински вериги, простиращи се по поречието на река Нил. Древните египтяни наричали земята си „черна“, защото била жива и плодородна. Както и в древността, така и днес тук, в „зелените долини“, властва животът. Защото


добрият речен бог Хапи

господарят на Нил и повелител на наводненията, заставя реката да се разлива всяка година. И когато водите й се прибират, оставят след себе си дебел слой плодородна тиня. Затова хамбарите в Египет са препълнени със зърно, стадата са охранени, а плодовете превиват клоните на дърветата. Знаейки това, изобщо не се учудих на гурманската информираност и на невероятния кулинарен талант на моя събеседник.
С неизменната си усмивка Уаел се шегува, че от кулинарния си талант не черпи само дивиденти – толкова се улисва да готви сам, че даже не се сеща да се задоми.
Уаел изцяло промени представата ми за египтяните – от мое предишно пребиваване в тази страна бях останала с впечатление, че хората там са бавни и спокойни, докато Уаел е темпераментен, изключително енергичен, иска да бъде навсякъде и с всички. Но тъй като това е невъзможно

избира да остане с... българите

На въпроса ми, защо, отвърна, че се осланя изцяло на интуицията си. „Не знам защо. Пътувал съм много из Европа, живял съм и на други места – Кувейт, Либия, Ливан, Обединените арабски емирства, Дубай, Гърция, Турция, Франция, Румъния. Но тук се почувствах като у дома си.
Понякога е въпрос на вътрешно усещане – човек или се чувства, или не се чувства чужденец в дадена страна. Заради нещо вътре в него. Тук срещнах хубави хора и прекрасна природа. Спокойствие и комфорт – това е, което усещам. Страшно обичам да вървя из софийските улици посред нощ.“

Тайните на фараоните

Древните египтяни пазят своите тайни в различни области – медицина, строителство, инженерни конструкции. Но в областта на храненето Уаел смята, че не са останали никакви загадки и нищо не се е променило съществено до днес.
От него научих, че оризът, лютото и подправките са емблематични за египетската кухня. И за моя най-голяма изненада се оказа, че повечето от подправките, с които фараоните са овкусявали манджата си, ги има и тук, в България – дафинов лист, бял и черен пипер, джинджифил, къри, карамфил, канела.
В Египет много разчитат на ориза, той присъства или съпътства почти 90% от манджите. Сервира се в комбинация с всичко – с паста, със зеленчуци, с риба и морски дарове, с ядки (това е предимно кафявият ориз), с телешко или пилешко месо...
На въпроса ми, защо в гореща страна като Египет ядат много люти и мазни манджи, Уили възрази, че в неговата страна съвсем не е толкова горещо и температурите са почти като в България (тук трябва да отбележа, че Уили се появи в София насред юлските горещници, когато температурите надхвърляха 40 °С). За това, че египтяните ядат много мазни манджи, не можа да се оправдае, но отбеляза, че сънародниците му готвят изключително с растително олио и много рядко използват масло.
Научих и че египтяните са любопитни и обичат да опитват манджи от всички краища на света. Затова и в Кайро могат да се намерят ресторанти, наследници на различни цивилизации – японски, китайски, италиански, индийски, мексикански, корейски. От българската кухня Уаел е особено запленен от баницата и шопската салата.

Дружба между народите

Египтянинът със задоволство е установил, че има доста сходства между египетската кухня и българските манджи. Затова и много от храните тук са му близки и вкусни. Например скарата, месните и зеленчуковите грилове, зеленчуците, приготвени с доматен сос. По думите му телешкото месо със зеленчуци, което египтяните приготвят, се родее много с нашия гювеч и има много общо с вкуса на българския тас кебап. За съжаление обаче тук, в България, безумно му липсват любимите морски дарове – риба, скариди, миди, калмари (прясно уловени), и сочните екзотични плодове – гуава, фурми, кокосови орехи. Но най-много му липсва сезонът на мангото – и всичките над 15 вида манго, които той страшно обича.
По линия на сходствата се оказа, че и в Египет пият боза, макар това да не е любимата напитка на Уаел. Каркадето, което може да се пие както топло, така и охладено, минава за национално египетско питие, както и сахлата. Сахла се приготвя от кокосови орехи, но е топла напитка и затова е по-популярна през зимата. Но! За да се насладят изцяло на храната, египтяните не пият нищо по време на хранене. За него е странно, че ние не сядаме на масата без питие, и още по-странно – че ние, българите, сме способни с часове да седим край масата с ядене на сладки приказки.

Разликите

На въпроса ми, каква е разликата между египетската и арабската кухня, Уаел направи твърдо разграничение. В Кувейт, Обединените арабски емирства, Саудитска арабия, Бахрейн и Оман имат специфична кухня, която е много по-близка до индийската. За разлика от египтяните, населението на тези народи използва много повече пшеница и зърнени култури при готвене. Докато страни като Ливан, Палестина, Сирия, Алжир, Мароко, Тунис и Либия имат различен начин на готвене, който е по-близък до египетския. Оризът е силно застъпен.
В различни региони на Египет също има кулинарни различия, но те са несъществени. Разбира се, както на всякъде – богатите предпочитат скъпите морски дарове и месата, приготвени по специален начин. Докато в по-бедните села ядат това, което могат да си позволят. На село си произвеждат всичко сами – месо, масло, мляко. Затова храната им е по-вкусна и няма консерванти. Но хляба на село го правят по изключително традиционен начин и е много по-вкусен от нашия. Приготвят и специален бобен хляб, както и арабски хляб.
По поречието на Нил разчитат на сладководни ферми за риба и морски дарове, тъй като вече в реката няма много риба.
Уаел се е научил да готви основно от майка си, но признава и сестрите си за негови учителки в кулинарията. И с удоволствие се съгласи да сподели с читателките на „Бела“ наученото.

Oще прочетете на:
http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=59&sub_page=2

~Мюсюлманската девойка~

Ако внимателно разгледаме видовете женски дрехи в исляма, то те могат да се разделят на две категории: закриващи лицето в една или друга степен (никаб, паранджа, чадра) и откриващи лицето (хиджаб). Първоначалният смисъл на покриването на женското тяло, а често и лицето е в защита на жената, а не за нейно унижение. Омъжените жени се покривали от чуждите и лоши очи, излизайки на улицата..В паранджа жената се е чувствала най-защитена.

Паранджа

Паранджа — старинна връхна мюсюлманска дреха в Средна Азия, представляваща сама по себе си халат с дълги раздиплени ръкави и със закрито от плетена решетка лице. Считали са, че паранджата е сравнително опасен предмет и затова не са го ценили особено: богатите източни дами рядко са го шили от скъпи тъкани. Те обличали красиви одежди, а отгоре поставяли обикновен накит. Така не се е налагало често да се сменя: през целия живот са стигали два-три модела.

Всяка мюсюлманка трябва да спазва определени правила:
1.Дрехата трябва да скрива цялото тяло на жената с изключение на дланите на ръцете и очите (някои учени допускат възможност да се открият и стъпалата ).
2.Дрехата не трябва плътно да обгръща тялото (особено гърдите, талията и бедрата).
3.Дрехата не трябва да бъде ушита от прозрачна материя, през която да може да се види линията на силуета и цвета на кожата.
4.Дрехата на жената не трябва да прилича на дрехата на мъжа.
5.Дрехата не трябва да мирише на парфюм, да бъде в ярки цветове, не трябва да има звънтящи или блестящи декоративни елементи.
Но не малко правят изключения.

Хиджаб

Това е кърпа, покривало. Съгласно каноните на исляма, мюсюлманската жена може да държи открити само лицето и дланите на ръцете. В наши дни хиджаб казват на всяка женска дреха, по която се познава, че жената е мюсюлманка, без значение дали е кърпа, паранджа или дълъг плащ.

Никаб

Никаб - мюсюлманска женска забрадка, закриваща лицето, с тънък прорез за очите. Никаб, в отличие от хиджаб, не е задължителен за мюсюлманките, въпреки че в мюсюлманските страни никаб е широко разпространен.

В Судан и Саудитска Арабия се задължава да се слага и хиджаб, и никаб, без значение от кое вероизповедание сте, впрочем за нарушение на правилото може и в затвора да ви пратят. В Иран хиджаб е задължителен, но лицето по принцип може да се остави открито. Гражданите на Обединените Арабски Емирства също съблюдават всички норми на исляма, но в последните години там почти са свикнали с вида на туристите в разголени облекла.

А има страни, където е наопаки, забранено е носенето на хиджаб. Например за сътрудниците в държавните учреждения, училищата и университетите. Именно така стоят нещата в съвременна Турция, където местните поддръжници на ислямската мода не се отказват и постоянно отстояват правото си да носят хиджаб.

Чадра

- леко женско покривало от бял, син или черен цвят. Облича се при излизане от къщи и покрива фигурата на жената от главата до краката.
За разлика от обичайните воали, частта за главата на чадрата се състои от В отличие от обычных вуалей,головная часть чадры состоит из муселин, покриваща лицето, и тъкан, покриваща главата; това му позволява да стои стабилно.


Източник: fashiony.ru

http://beauty.fashion.bg/article/3166/40/musulmanskata-devojka

Как си представяте една арабска държава ( ЕСЕ )

Как изглежда една арабска страна в моите представи...

Може би най - краткият отговор би бил " Различно ". Различно от България и, определено, по - различно от чуждите представо за арабския свят. Защото за какво се сещат повечето хора при споменаването на тези ширини? Арабска страна - тероризъм, фереджета, фанатизъм, разруха, изостаналост...И това е само малка част от асоциациите.
По тези теми се говори изключително много в последно време. И именно причината за създаването на отрицателно мнение за тези страни и хората в тях е излъчването само на негативни послания. Макар да е истинско невежество да се отхвърли нещо, което не се познава, тези държави са заклеймени като размирни, немиролюбиви, крайни и дори варварски. Никой не се задълбочава на въпроса защо ни се представят единствено като такива.
Как би могла да бъде варварска една страна с толкова забележителни места?! Как бихме могли да определим като изостанали творците, създали такива неповторими произведения на изкуството?! Защо вместо да категоризираме всичко не се опитаме поне за миг да видим света през очите на тези хора? Защо различното непременно е лошо?
Знам само, че Изтокът е много повече от категориите, в които го поставят. Арабската страна в моите представи е точно като своите представители - пъстра, темпераментна, тайнствена, способна, принципна, красива, с древни корени и богата история. Тя е топла точно като хората, живеещи в нея. Тази простота и естественост в отношенията между тях те кара да осъзнаеш колко си пропуснал, затваряйки се в своя асоциален, динамичен, модернистичен свят.
А тук сякаш времето е спряло. Усещането за божествено спокойствие се подсилва от пустинната девственост. А при вида на разкошната архитектура се поражда един нежен копнеж да бъдеш част от всичко това. Като частица от сложната мароканска музайка... Осъзнаваш колко дълго си бил сам.
Тези хора наистина притежават нещо, което на западния човек му липсва. Те осъзнават своята нужда един от друг. Тяхната привързаност към семейството и ценностите ги сплотява. А религиозната им принадлежност ги учи на търпение и добродетели. И макар животът им да не е лесен, те вярват, че всяка трудност е изпитание на вярата и волята им.
Аз мисля, че ние всички имаме какво да научим от тези хора и особено от тяхната богата култура. А дотогава е достатъчно най - малкото да се опитаме да ги разберем и да живеем в мир с тях.

:: Доротея Добрева ::

Въпроси и Отговори - Интервю на Доротея Добрева с Руслан Трад

Интервю на Доротея Добрева с Руслан Трад
относно организацията Форум за арабска култура,
нейната структура и цели

Форум за арабска култура "Махмуд Даруиш" منتدى محمود درويش للثقافة العربية

http://www.facebook.com/profile.php?ref=profile&id=758029753#!/group.php?gid=19346576435&ref=ts




1. С какво се занимава вашата организация и от колко време съществува?

Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш” има за цел няколко неща, които сме поставили за приоритети. На първо място това е разпространението на арабската култура в България. Защо точно тази култура? Смятаме, че тя е от световно значение и близка до балканската в доста черти. Колкото позната, толкова е и непозната. Много хора свързват арабската култура, ако изобщо я приемат, с тероризъм и ислямизъм. Но тя е далеч над тези термини. Първо, тази култура е смесица от няколко други, по-древни цивилизации. Второ, тя внася собствени елементи и достижения в науката, които се използват и днес. Ето тук идва втората ни цел - обяснение на терминът “арабска култура”. А това би могло да стане, когато бива показана по подходящ начин. Обяснението на толкова огромна част от духовното развитие на цял един регион е сложно. Няма единно мнение относно термина. Затова ние предпочетохме да покажем разновидностите в арабската култура и страни. Това е и третата ни цел. Всяка страна от арабския регион е различна и носи специфики. Тях искаме да покажем на българското общество. В същото време ние също научаваме нови неща. Съществува един особен страх към непознатото, особено, ако то е свързано с „тъмния” Близък изток. Затова четвъртата ни цел е осъществяване на мост между арабските страни и България – на всяко ниво. Това, разбира се, може да се случи единствено с осъществяването на общи и индивидуални инициативи, свързани с целите на форума.
Ние съществуваме, като студентска инициатива от една година. За този период от време постигнахме значителни резултати. В синхрон с нашите цели, ние развиваме дейност в 18 СОУ „Уилям Гладстон” в София, където помагаме на учениците в арабските паралелки да разберат по-добре арабския свят. За щастие срещаме разбиране и съдействие в лицето на ръководството на училището.

2. Кои са лицата на вашата организация?

Лицата на нашата организация са всички, които ни помагат и вярват в това, което правим. Ако питате за хората, стоящи зад създаването на самата организация и тези, които действат за нейното съществуване, мога да ви кажа с удоволствие. Това са студенти по арабистика в Софийски университет, няколко души, на които дължа много. Калоян Станев, Десислава Янкова, Алевтина Плочева, Весела Георгиева, Ана Минчева, Ралица Трифонова и не на последно място, невероятната Мая Ценова – един прекрасен човек и преводач с голям опит.
Всеки един от тези хора участва с каквото може в организацията. По принцип всеки един от нас има раздел, за който отговаря. Понякога те се застъпват, но няма как иначе в работата. Аз отговарям най-вече за организационната работа и връзките на форума, а останалите съответно в преводаческата дейност, писане на материали, подържане на нашия блог и т.н.

3. Вашите дългосрочни цели, перспективи?

Най-вече искаме да изпълним нашите първостепенни задачи. В бъдеще задължително ще разчитаме на организиране на семинари, дискусии и сбирки. Подобен тип са нашите литературни четения, които може да се каже, се превърнаха в наша запазена марка. Подобни четения на арабска литература не са правени, а ние се радваме, че винаги идват много хора. Очевидно е интересно на обществото. Много малко се знае за съвременната култура в арабските страни. Това е наша дългосрочна цел – да покажем богатството на този регион, родил наистина добри автори, на световно ниво. Повечето от тях са познати на западния свят, но в България все още не.
Това, което искаме е да продължим работата си в 18 СОУ, както и работата с арабските посолства и общности. Трябва да има контакт между българите и арабите, за да има разбиране и от двете страни. Ние се борим срещу стереотипи, дълбоко вкоренени в обществото ни. Нашият форум ще съществува, докато тези стереотипи ги има. Защото нашата обща цел и желание е те да бъдат поне до една степен забравени.

4. По какъв начин смятате, че могат да бъдат осъществени?

Както казах, диалогът и взаимната помощ са от решеващо значение. Нашите цели са изпълними. Единственото, което е нужно е да има воля тези цели да бъдат осъществени реално. Обещания много, но искаме да има действия. Общите такива, ще помогнат на нашата работа. Действаме ли само с едната страна, означава да разбием форума си.

5. С какви трудности в ежедневието сте принудени да се сблъсквате?

Всеки един от нас, смятам, че и нашите членове също, имат случки в ежедневието си, които потвърждават съществуването на стереотипи. Това са най-големите трудности – да кажеш на един човек, който вярва убедено, че е прав, че именно греши. 99% той няма да е съгласен. Как ще приемете някой, който не познавате, появил се от нищото, да ви каже, че нещата, в които вярвате са глупости? Аз ще се ядосам и сигурно ще напиша доста ожесточена статия срещу този човек. Нашият форум е именно този човек, който се появява от нищото. За мнозина ние сме политически обвързани с партии, за други сме група романтисти, които се събират, вярвайки в невъзможни неща. За трети сме реалност и нещо различно. Мнения всякакви, това е нормално. Трудностите могат да допринесат на работата ни, не да я развалят.

6. Има ли начин тези проблеми да бъдат поне частично решени?

Всяко нещо може да бъде решено. Но, винаги зависи от желанието това да бъде постигнато. Ако седим и не правим нищо, то просто няма да се случи. Покажем ли мнение, позиция и желание за промяна – е, гарантирам, че ще е друго. Има начин, да. Това е самото общество да повярва, че има алтернатива на стереотипите, които отдавна съществуват в нашата действителност. Но няма да повярва, ако нищо не се прави. Ето защо зависи много от самите нас дали тези проблеми ще бъдат решени. И нещо много важно – политиците трябва да разберат най-накрая, че не можеш да налагаш изкуствено омраза. Ако се опитват да настройват хора едни срещу други, нека бъдат сигурни, това няма да продължи много. В един момент хората разбират, че са съседи и е бизсмислено да живеят в омраза. Именно тук се съдържа силата на културата, изкуството – то обединява, не обратното.

7. Има ли вашата организация обвързаност с политически или религиозни организации?

Абсолютно не. Неведнъж са опитвали за тази една година, през която съществуваме, да ни обвържат с партии или религиозни организации. Но това няма да стане. Просто няма за кое да се хванат хората, които искат да бъдем към тях. В нашия форум участват хора на изкуството, на културата и свободното мнение. Един човек, който очевидно има добра обща култура и изградено лично мнение, е трудно да бъде присъединен към нещо, което в най-честите случаи е абсурдно. Казвали са ни, че сле про-палестински настроени. Е, не е ли нормално да имаш симпатии към този, който търпи несправедливост? Тук има един много важен момент. Когато човек се занимава с даден език или култура, той става някак съпричастен към проблемите на народа, чиято култура и език принадлежат. Няма как да учите японски и да не гледате аниме. Аз не познавам такива хора. Така и арабистите са свързани с историята на арабските страни. Те познават добре проблемите и могат да заемат позиция. Отново казвам – не сме обвързани с партии или организации и смятаме да останем независими възможно най-дълго.



8. По какъв начин вярвате, че вашите усилия и постигането на целите на организацията биха повлияли блоготворно върху България и българите?

Обширна тема. Ние вярваме, че усилията ни ще бъдат възнаградени, а именно създаване на диалог между културите, интерес, а не просто толерантност. Смятам, че постигането на диалог и взаимодействие може да доведе единствено до добро. Ще дам един пример. Организирахме изложба, свързана с арабския свят – фотографии от българи, били в арабски страни, Йордания, Сирия, Мароко и т.н. На първото показване на тази изложба общите посетители бяха над 1000 души, само на откриването имаше 200 души. По-късно много хора я видяха и в Дома на киното в София, където беше изложена един месец. Разбирате ли, нашите цели вече се изпълняват. Те продължават да се развиват и все повече хора проявяват интерес към арабския свят и култура, независимо от мотивите им – туризъм, политика, култура. Това вече е влияние и отражение. Важното е всичко това, постигнато за тази една година, да бъде умножено и да се превърне в организация с много последователи. Организирахме парти с арабска музика. Наложи се да връщаме хора, а Луай Алхусейн, човекът, който заедно с Ана Минчева от Форума, организира партито ми каза: „Не знам какво да правим. Връщаме над 40 души!” Това е много. И прекрасно.

Връзки:

http://www.arabculture.wordpress.com

http://www.twitter.com/arabculture

http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.friendfeed.com%2Farabculture&
h=f4ef818f5ad9a02cfb2ba1420dfc3642

http://www.arabcultureforum.edno23.com/

:: Арабски грим ::

Арабският грим най-много подхожда на жените с кафяви или зелени очи, тъмнокосите, но блондинките също могат да го използват.

При арабския грим основния акцент се прави върху очите. На изток съществува традиция, да се очертава с черно целият вътрешен клепач. Оттук тръгва изразът “черни очи”. А цветът на очите на източните жени може да е различен от кафяв до черен, от светло-син до зелен или сив.

И така, повече за арабския грим:

1.Избираме източни цветове

Арабският грим може да бъде изпълнен с две техники – с матови или седефени сенки. За предпочитане е блестящият вариант, нали истинската арабска страст е всичко, което блести – използвано не само в грима, но и в дрехите и прическата. За да се акцентира вниманието върху естественият цвят на очите, направете така:

Ако очите ви са кафяви или черни ще ви подхождат наситено сини, светло сини, червени (от огнен цвят до фуксия цвят), кафеви, жълти, зелени цветове. На дамите със сини или зелени очи подхождат следните нюанси: пясъчно-златист, сив, лилав, розов. Не забравяйте, че тези цветове се използват или солово, или съчетани помежду си, но задължително съчетани и с черен цвят.

2. Изравняваме цвета на лицето.

Като става въпрос за руж, при арабския грим обикновено не се използва ярък руж, затова е добре да се избере руж с цвят на естествен тен.

3.Коригираме веждите.

Заедно с грима на очите, винаги се рисуват и веждите, тънки или не, но линията им е винаги пластична и ясна, защото от нея зависи ефекта на самите очи.

4.Рисуваме арабски очи.

С помощта на широка четка за сенки, се нанасят сенките върху целия горен клепач ( до веждите) и под линията на долните мигли. Цветът на сенките се избира в зависимост от избрания грим, но обикновено това е съчетаване на няколко цвята, което придава разкошен вид на грима.

5.Очертаваме очите.

Горния и долния клепач се очертават с черна очна линия, като се придава на очите бадемовидна форма. Заключителния етап е нанасянето на спиралата. Върху горните мигли тя се нанася на няколко слоя, а върху долните – само един слой.

6.Източни устни

Акцента на арабския грим са очите, затова използвайте меки, нежни тонове. Най-подходящ е цветът, който е с един тон по-ярък от цвета на вашите естествени устни – с блясък или матов.

info: http://www.damski-klub.info/index.php?option=com_content&task=view&id=505&Itemid=198